Поздравителен адрес от името на президента на Висшето училище по сигурност и икономика проф. д.п.н. Георги Манолов поднесоха представители на ВУСИ на директора на СУ „Черноризец Храбър“ г-жа Елена Кисьова по време на церемонията по откриването на „Лаборатория за създаване на мултимедийно съдържание и виртуални модели“.

На събитието присъстваха представители на Министерството на образованието и науката, местната власт, общественици и ученици.

„Иновации като Лабораторията, която откривате днес, са сигурен знак за още по-бързото  развитие и подобряване на качеството на средното образование.“, обръща се към ръководството на училището проф. Манолов.

Възпитаници на СУ „Черноризец Храбър“ са едни от отличните студенти на ВУСИ, които през годините винаги са успявали да се дипломират с висок успех и да се реализират по специалността си.

Поредното отличие на президентът на Висшето училище по сигурност и икономика проф. д.п.н. Георги Манолов е факт. Той е сред 100-те личности в класацията на „24 часа“ и mentrend.bg „Мъжете, които задават ТРЕНД“ и е единственият представител на академичната общност.
„За мен е удоволствие, че в селекцията има място за представители на науката и образованието – това е сигурен знак за професионализма и равнището на изданието, изготвило класацията“, споделя проф. Манолов и добавя, че благодари за признанието да бъде част от престижната класация.

Текст на интервюто с проф. Манолов:

Какви ценности изповядва Вашата компания и каква е Вашата лична професионална мисия?

Свобода, творчество и прагматизъм, за да се реализира водещата мисия – създаване на първия частен университет в Пловдив като автентичен храм на духовността и висококачествен образователен център.

Защо избрахте точно тази сфера да правите кариера – кое Ви привлича, затруднява, провокира? В кой момент разбрахте, че това е правилната посока?

Безкрайните неуредици и безобразия през 90-те години на миналия век във висшето образование, когато шепа държавни университети имаха скрит монопол в нашата сфера, доминирайки в абсолютно всичко – в кадровото осигуряване, в научния протекционизъм, във финансовото обезпечаване, в материално-техническата база, в иновационно отношение и т.н. Тъкмо това ме провокира да създам нещо свое и нещо различно от другите образователни институции, които, робувайки на стара слава, високомерно мимикрираха в новите условия.

С какво в своята работа сте по-различен от Вашите конкуренти?

С новаторския (а не стационарен) стил, с либералните (а не догматични) решения, с иновационния (а не традиционен) подход, и преди всичко със свободата на мисленето, рационалността и критичността. Това е алфата и омегата на модерния мениджмънт независимо от превратностите на историческото време или зигзазите на икономическото развитие (възхода, растежа, спадовете, кризите и пр.).

Как мотивирате своя екип да работи? Спазвате ли дистанция, или държите да сте близо до колегите си? А знаете ли как изглеждате в очите на Вашите колеги – важно ли е за Вас тяхното мнение?

Спазване на правилата, регламента и мотивацията за работа и, разбира се, материално и морално стимулиране на преподавателите, администрацията и служителите. В правилата влиза всичко необходимо за комуникацията между мениджъра и неговите колеги – и дистанцията, когато е потребна (т.е. йерархията), и близостта, когато се налага (диалог по всяко време), и зачитане на мнението, когато е рационално (в полза на работата), и човешките проблеми, когато на хората им трябва помощ (финансова или друга), и т.н., и т.н. С други думи управлението е въпрос на модерен стил, умения и качествени решения.
От само себе си се разбира – мнението на моите колеги е много важно за мен, тъй като така си сверявам часовника дали се движа по правилния „мениджърски“ път или не.

Разкажете случай, в който сте помогнали на някого.

Правил съм много добрини, но една от тях няма да забравя никога. Преди 6 – 7 години към мен дойде запитване за кандидатстване и обучение на прекрасно момче, болно от церебрална парализа. Приехме детето на ръба на закона (след конкурс, разбира се), като пуснах заповед за индивидуално обучение, тъй като то не можеше да посещава учебните занятия и се готвеше по специална програма. Почти бях забравил за случая, когато след дипломирането си нашият студент пожела да получи дипломата си лично, за да мога да му я връча официално. Приех това с огромно удоволствие, но останах буквално изумен: за пръв път видях с какви неистови усилия (и помощ) колегата влезе в кабинета, за когото обаче през цялото време се е грижела неговата сляпа баба, тъй като майка му и баща му работели в Германия, за да могат да ги издържат, плащайки и неговите намалени такси (момчето учеше по социалната програма на ВУСИ). При това завършвайки с отличен успех. Тогава наистина си спомних думите на Елин-Пелиновия герой Петър Моканина: „Боже, колко много мъка има на тоя свят!“. Същевременно неимоверно се окуражих от неограничените възможности на човешката воля да не се спира пред нищо, щом преследва високоотговорна личностна цел. Затова мигновено се обадих на кмета на тяхната община (когото познавах) с молба за намиране на работа на момчето, което впоследствие и стана.
Казвам всичко това, защото отлично знаем какво е отношението към хората в неравностойно положение у нас…

Как и от кого се учите да управлявате?

Дълбоко уважавам професионалните авторитети, но предпочитам да управлявам според девиза на Лий Якока: „Чух Вашите мнения, а сега слушайте моите заповеди“.

Казват, че първият милион е най-труден. Въпросът не е само за пари. Кой е Вашият „първи милион“, Вашата голяма печалба?

Няма по-голяма „печалба“ от това да те спрат и да ти кажат: „Аз съм Ваш бивш студент и в момента работя в еди-кое си министерство, голяма фирма, известен университет и т.н.“. В такива случаи обикновено питам: „Надявам се, че не съм Ви късал…?“.
Първият милион ли? Да, много е труден: кредити, такси, разправии и колкото искате още куп нашенски простотии…

Как намерихте призванието си?

Благодарение на моя баща, който събуди в мен още от ученическите ми години любовта към теорията в обществените науки. После попаднах на невероятни преподаватели, професионалисти и колеги в университета, които развиха моя научен плам, чието разгаряне неумолимо доведе до настоящата професорска титла.

Най-интересното състезание, което сте печелили?

Един капан, който ни беше скроен от наши „конкуренти“ (т.е. от такива, интересуващи се само от пари), които смятаха, че ако ни вкарат в него, ще изпаднем в несъстоятелност… А то стана точно обратното: те отдавна са на образователното „бунище“ в България, понеже със своята некомпетентност и злоба сами подготвиха собствения си фалит.

Коя битка загубихте?

Много битки съм губил, но последната загуба беше абсолютно несправедлива, тъй като ме елиминираха след „демократично“ гласуване от членство в престижна институция благодарение на височайша намеса и долнопробна клеветническа кампания…
Но в България е така: колкото повече можеш, толкова повече те спират. Да де, ама ние пък сме свикнали и след падането отново вървим напред за ужас на всички коленопреклонни нищожества и чинопочитатели пигмеи.

Колко често се събуждате с чувството, че всичко зависи от Вас?

Не живея и не се събуждам с такова чувство. С него се будят само комплексарите, нарцисите и егоцентриците, които мислят, че светът се върти около тях. Прекрасно познавам своите възможности и затова нося пряка лична отговорност за всичко, което правя в живота, бизнеса и професията.

Кога сте се чувствали като покорител на света и кога – абсолютно безпомощен?

Никога и като покорител на света, и като абсолютно безпомощен човек. Когато си знаеш мястото в живота, не надскачаш собствената си сянка и имаш чувство за самокритичност, няма как да се тупаш по гърдите „Булгар, булгар!“ или пък да се тръшкаш оземи, търсейки среща със свети Петър.

Колко често влизате в кухнята и какво пише на кулинарната Ви визитка?

Не съм чревоугодник и не се усуквам като котенце около чаша с топло мляко. Просто съм ценител на вкусната питателна и качествена храна независимо от националността ѝ.

Как се отнасяте към силните жени? С подозрение, внимание, страх, уважение…?

Абсолютно винаги с огромно уважение, внимание, толерантност, такт, добронамереност… Силните жени заслужават такова отношение, понеже в редица случаи показват много по-голяма „мъжественост“, отколкото мъжкия Хомо сапиенс… Да цитирам ли имена? Екатерина Втора, Роза Люксембург, Голда Мейер, Маргарет Тачър, Индира Ганди, Майка Тереза, Лейди Даяна, Екатерина Каравелова и др.

Какво взехте от своите родители, за да продължите напред, и от кое от техния опит се отказахте?

Положителни качества: от баща ми трудолюбието и упоритостта, от майка ми добротата и толерантността.
Отрицателни качества: от баща ми прибързаността и нерешителността, а от майка ми плахостта и мудността.
Смело мога да кажа: вродените положителни качества притежавам и до днес, докато от отрицателните отдавна съм се отърсил.

Важно ли е да имате до себе си някого, с когото да споделяте успешната си кариера?

Изключително важно! В лицето на моята съпруга имам до себе си човек, който със своите качества, интелект и поведение винаги ми е вдъхвал доверие и ме е подпомагал в тежките моменти, защото е истински морален стожер в семейството. Презирам клишето „до всеки успял мъж…“, но в случая това наистина е така, тъй като нейните бизнес качества и умения просто допълват онова, което на мен ми липсва.
„Да спи зло под камък“, защото сме страхотен житейски и професионален тандем.

Научихте ли формулата за здраво семейство, или още я търсите?

Любов, доверие, уважение – това е „платинената“ формула на здравото семейство.

Как мъж с много ангажименти възпитава своите деца и кое е най-важното в общуването с тях, така че успелият мъж да може да се нарече и успял баща?

Да, смятам, че съм успял баща, тъй като моят син е с два факултета, владее четири езика, защити докторат и се развива прекрасно в професионално отношение. А що се отнася до възпитанието му, винаги съм изповядвал възгледа за това, че е необходим повече либерализъм в комуникацията с децата, разбира се, в границите на разумните (но не крайни) възпитателни методи.

Зад каква благотворителна кауза бихте застанали?

Да помогнеш на деца в беда, без грижи, без родители. Считам това за висша проява на хуманност, и то като перманентна грижа, а не като нарочена показност само два пъти в годината – на Коледа и Великден. Ето защо в нашето висше училище сме приели дългосрочна социална програма, според която обучаваме напълно безплатно деца на загинали полицаи, деца кръгли сираци, деца в неравностойно положение и др. При това изцяло за сметка на бюджета на училището (а не по европейски проекти), като до момента вече имаме дипломирани 18 души през последните няколко години. Почти всички от тях вече си намериха своя път в живота и са на престижна работа в различни държавни и частни структури.

С какво ще сте променили професията, колегите си и може би света, когато излезете в пенсия?

Имам не една, а три, при това реалистични български мечти: едната е да оставя трайна диря в разработването на безкрайните теоретични полета на българската политология, която е на Христова възраст и се нуждае от ред стойностни изследвания; другата е най-после Пловдив да има своя частен университет, който да стане лидер в областта на националната сигурност в цялата страна; и последната, да напиша поне една монография, която да разтърси общественото съзнание със своя теоретичен заряд и социална чувствителност като венец на моето научно творчество през десетилетията назад.

От името на ръководството на Висшето училище по сигурност и икономика и лично от мое име Ви поздравявам по повод на най-светлия християнски празник Рождество Христово и настъпващата Нова 2022 година!

Изпращаме година, изпълнена с трудности, но и с много добри дела и високи постижения. Пожелавам Ви през 2022 година всеки да има своя причина да се гордее, устрем – да се развива, и енергия – да покорява нови висини.

През 2022 година Ви пожелавам много здраве, благополучие и щастливи дни.

Весели празници!

проф. д.п.н. Георги Манолов 

Президент на Висшето училище по сигурност и икономика