Лобирането е изкуство, игра, дипломация. Тя е сложна и деликатна работа, която изисква подготовка, познания, умения, култура и не на последно място, талант, заяви професор Ринус ван Схенделен при пловдвското представяне на своята книга „Макиавели в Брюксел. Изкуството на лобиране в ЕС” в Колежа по икономика и администрация днес.

Преди това холандският преподавател се срещна с президента на КИА доц. дпн Георги Манолов. На срещата бяха обсъдени бъдещи контакти на Икономическия колеж в Пловдив с холандски висши учебни заведения по програма “Еразъм”. Професор Ван Схенделен разгледа новата база на КИА, а след това в заседателната зала представи своята книга.

Според автора лобирането прилича на добра партия шах-мат и е станало неотнимаема част от управлението на публичните дела, елемент от живота и мандата на Европейския парламент, на Комисията, на всички институции на ЕС и на представителствата на държавите-членки на общността. Има над 2400 офиса на групи за лобиране в Брюксел – “висшата лига на лобистите”, както ги нарича авторът.
По негови думи би било твъре наивно да се смята, че лобизмът не произвежда и негативни ефекти. В крайна сметка обаче, според холадския професор, съществува достатъчно силен механизъм за корекции и саморегулиране в полето на самите лобистки практики (регистър на лобистите, лицензиране, етичен кодекс на лобистката професия, ролята на репутацията и т.н.). Както е известно, болестите на демокрацията се лекуват с още повече демокрация.

В този смисъл Ван Схенделен определя думата “лобиране” като синоним на “предизвикване на разлика, такава, каквато е желана” или на “придобиване на влияние”.

Защо Макиавели? Защо за образ на днешния лобист е избран Николо Макиавели, съветникът на владетеля на Флоренция от 16 век Лоренцо де Медичи? Защото, според автора, той олицетворява най-добре основните харатктеристики на лобизма – амбицията да се спечели играта; внимателното й изучаване, преди да се включи в нея; и предпазливо действие по време на нея.

Според Ринус ван Схенделен книгата му има две цели. Първата е да даде яснота по въпроса, как групите по интереси могат да оказват влияние върху публичните власти, държавните служители и политиците по отношение на това, което те планират да направят. Представат за лобирането няма нищо общо с отрицателното значение на понятието, което е придобило в средствата за масова информация. Понятието е въплатено в цялостен комплекс от знания, известен като “управление на публичните работи”, чиито три основни съставни елементи са: амбиция, изучаване на сцената на действие и разумно лобиране.
Втората цел на книгата според автора е специфична, тъй като общите познания могат да докажат своята ценност само когато се приложат при конкретни условия на средата. Тук ние отнасяме тези познания към процеса на вземане на решения в ЕС. Брюксел е мястото, където се извършват по-голяма част от законодателната дейност, която обвързва всички държави-членки и оказва влияние върху групите и гражданите в тях. Годишно се създават 2500 законодателни акта, касаещи всички държави-членки. Тук местните правителства не могат да разчитат на своите няколко официални правомощия, а трябва както да се борят за своите интереси, така и да се държат като заинтересовани страни. Те могат да научат много от “висшата лига”, състояща се основно от частни групи, които ги изпреварват по отношение на оказване на влияние в ЕС.
България има тепърва да се учи на висшите техники за лобиране в Брюксел, но вече са се появили две български групи там – едната е „Амнести интернешънъл”, а другата – „Амалгама”, каза Схенделен, който много отблизо следи процесите на лобиране в управленските структури на ЕС.
Ринус ван Схенделен е професор по политология в Университета “Еразъм” в Ротердам. Той има 25 книги и над 300 статии и често обучава лоби-групи в ЕС.