Президентът на ВУСИ проф. Георги Манолов с научна статия за най-успешните български премиери (1879 – 2009 г.)

сеп. 7, 2018

Най-успешните български премиери
(1879 – 2009 г.)

Стефан Стамболов – с най-високи оценки,
Антон Югов – с най-ниски

Георги Любенов Манолов
президент на ВУСИ – Пловдив, и преподавател по политически науки

Резюме: В рецензията е представена първата класация на българските министър-председатели от периода 1879 – 2009 г. Изследването е извършено на основата на 20 индикатора, които засягат личните, политическите, професионалните и управленските качества на българските премиери. Класацията е направена от 56 експерти (политолози, историци, социолози, културолози и др.) – специалисти в различни направления на българските социални науки.

Summary: The review presents the first ranking of Bulgarian prime ministers from 1879 to 2009. The survey is based on 20 indicators that affect the personal, political, professional and managerial qualities of Bulgarian premieres. The ranking is made by 56 experts (political scientists, historians, sociologists, culturalologists, etc.) specialists in different fields of the Bulgarian social sciences.

Ключови думи: министър-председател, правителство, политически рейтинг

Keywords: Prime Minister, government, political rating

Почти тридесет години след демократичните промени в България най-после беше извършено и първото по рода си изследване на рейтингите на нашите премиери (1879 – 2009 г.).* В него със свое мнение са участвали 56 учени от водещи български университети, академии и институти (СУ „Св. Кл. Охридски“, УНСС, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, ЮЗУ „Неофит Рилски“, ПУ „Паисий Хилендарски“, БАН и др.), като от общо 49 министър-председатели за периода са били оценявани 31 – сиреч само тези, които са управлявали държавата около една и повече години. Изследването се опира на експертен анализ, в който респондентите (политолозите, историците, културолозите и др.) са класирали министър-председателите чрез скалата от 1 (най-ниска оценка) до 5 (най-висока оценка) по всеки от предложените 20 критерия, свързани с личните качества, политическите способности и държавните постижения в управлението. Освен това анализът значително се обогатява с компетентните статии и коментари на проф. Георги Янков (ръководител на изследването) и акад. Георги Марков (научен консултант), които не просто допълват, а задълбочават в професионално отношение получените резултати.

В системата от индикатори на първо място ще откроим „Вашето цялостно мнение“, тъй като оценките, произтичащи от него, имат глобален характер, доколкото в различна степен интегрират в себе си всички останали показатели. Затова тук няма никаква изненада в класирането на челната „петорка“ предимно на държавници от Третото българско царство, а именно: първи е „издигнатият в своеобразен култ на преклонение Стефан Стамболов (оценка 4,45)“; втори – „безупречният и безкористен до удивление Петко Каравелов (4,21)“; трети – „бляскавият с европейската си политическа култура Константин Стоилов (4,14)“; четвърти – „заклетият демократ по дух Александър Малинов (3,99)“; и пети – „гъвкавият майстор на компромисите Андрей Ляпчев (3,89)“ (акад. Г. Марков). Тази класация е напълно реалистична, понеже и петимата изброени премиери притежават видими политикоуправленски качества, благодарение на които са допринесли съществено за бързото изграждане на новата българска държава (след Освобождението). По-интересното обаче е нещо друго: в първата десетка се „вклиняват“ само двама „небуржоазни“ премиери (Тодор Живков – 3,64, и Иван Костов – 3,26) от всички останали, което не е много добър атестат за дейността на държавниците от по-късните исторически времена. И още нещо отличително: 14 премиери от общо 31, посочени в класацията, са получили оценка под 3,00, което означава, че почти 50 % от българските министър-председатели са „двойкаджии“ в своето управление. Иначе не би могло и да бъде, защото става дума за такива премиери, като Ст. Данев, Р. Петров, Ж. Виденов, Ал. Цанков, Ф. Димитров, Гр. Филипов, Ан. Югов и др., които, макар и при различни исторически обстоятелства, са неглижирали демократичните управленски механизми (докарвайки страната до различни неблагополучия, кризи и катастрофи).

Сериозен интерес предизвика и градацията на премиерите според това кой как е класиран с най-високи оценки като първи в изготвените таблици по всички индикатори. В случая лидерското място принадлежи на министър-председатели (с най-високи оценки), като Ст. Стамболов – 4,89 (индикатор „Характер и решимост да изпълни своята мисия въпреки препятствията“); Ст. Стамболов – 4,77 („Поемане на риск“); К. Стоилов – 4,73 („Бекграунд“); К. Стоилов – 4,70 („Защита на националните интереси“); Ст. Стамболов – 4,70 („Партийно лидерство“); а с най-ниски „първи“ оценки са: 4,05 – Ал. Стамболийски („Комуникативни умения“); 4,04 – Андрей Ляпчев („Способност на компромиси“); 3,95 – К. Стоилов („Способност да формира екип“); 3,82 – К. Стоилов („Избягване на съдбоносни грешки“); и 3,77 – Ал. Малинов („Социален интегратор, обединител“). Видно е, че експертите оценяват най-високо онези български премиери, които притежават силен характер и решимост, умението да поемат риск, да проявяват лидерски качества и да защитават националните интереси. На другия полюс в класацията остават премиери с по-ниски оценки и с такива критерии, като „Комуникативни умения“, „Работа в екип“, „Способност на компромиси“ и др., които в днешните реалности придобиват все по-голяма значимост за държавното управление.

На фона на изнесените обобщени данни за общото класиране на българските министър-председатели през изследвания период нека разгледаме накратко получените резултати по няколко изключително важни за управлението критерия.

На преден план е интересно да се отбележат резултатите според критерия „Бекграунд (семейство, образование, опит)“, който се отличава със свой своеобразен оттенък, защото: от една страна, в класацията са дадени едни от най-високите оценки в цялото изследване спрямо останалите индикатори – К. Стоилов (4,73), Ив. Гешов (4,61), Б. Филов (4,45), П. Каравелов (4,29), Л. Беров (4,29) и т.н.; докато от друга – последните пет места са заети само от „пролетарски водачи“ (Г. Димитров – 2,63, Ст. Тодоров – 2,43, Гр. Филипов – 2,39, Ан. Югов – 2,25, и Т. Живков – 2,21). Този интегрален показател е важен и неслучайно респондентите са „отпратили“ на последните места необразованите и полуграмотни български държавници. Очевидно, пропагандното клише „човек от народа“ като фактор за развитие на държавниците вече не е определящо за сметка на качествата на високообразованите български ръководители.

Следва да се подчертае, че класацията по индикатора „Способност да формира компетентен екип и работа в екип“ е с една от най-ниските оценки в цялото изследване. Така например първите пет премиери получават стойности под 4,00 (К. Стоилов – 3,95, Ан. Ляпчев – 3,89, Ал. Малинов – 3,84, Ст. Стамболов – 3,73, и Ив. Гешов – 3,71), докато при последните пет резултатите са още по-ниски, тъй като всички са под 3,00 (В. Червенков – 2,70, Ан. Югов – 2,64, Ж. Виденов – 2,43, Гр. Филипов – 2,41, и Ф. Димитров – 2,39). Видимо този показател е „ахилесовата пета“ на българските управници, защото освен факта, че няма нито една оценка над 4,00, почти половината премиери (15) получават оценки между 2,39 и 2,98. Сиреч работата в екип за голяма част от българските министър-председатели не е била водеща не само в тяхната дейност, а и в почти цялата ни следосвобожденска политическа история.

При анализа на показателя „Управленски качества и организационен мениджмънт“ резултатите се доближават до цялостната оценка на повечето премиери. Тук първенството отново се води от Ст. Стамболов – 4,34, следван от К. Стоилов – 3,93, Ал. Малинов – 3,86, Ан. Ляпчев –3,84, и Т. Живков – 3,84. А що се отнася до последните в класирането, те отново са почти същите като тези от предишните критерии (Б. Филов – 2,50, Гр. Филипов – 2,48, Ан. Югов – 2,34, Жан Виденов – 2,27, и Ф. Димитров – 2,16). Отличителното обаче е това, че резултатите на последните петима премиери се характеризират с едни от най-ниските оценки въобще, които варират от 2,16 до 2,50. Сиреч управленските качества и организационният мениджмънт като показател не са били от най-силните качества на нашите премиери.

Според индикатора „Честност и почтеност“ също са се получили не по-малко интригуващи оценки, въпреки че става дума за диаметрално противоположни исторически времена. Така е, защото номер едно в тази класация е П. Каравелов – 4,57 (наричан още Безсребърника), следван от Ж. Виденов – 4,34, К. Стоилов – 4,11, Ал. Малинов – 4,04, и Л. Беров – 4,02. А класирането на последните петима се води от Ан. Луканов – 2,50, С. Сакскобургготски – 2,45, Ив. Костов – 2,32, В. Радославов – 2,21, и Р. Петров – 2,09. И независимо от опасността от значителна доза субективизъм в оценките (политически пристрастия, партийни ориентации, личностни симпатии) при този показател ясно се очертават двата типа политици, които според М. Вебер са: такива, които живеят ЗА политиката (почтени, честни, некорумпирани), и такива, които живеят ОТ политиката (непочтени, нечестни, корумпирани). В този смисъл експертните мнения са напълно обективни и максимално коректни.

Когато тълкуваме критерия „Защита на националните интереси и престижа на страната“, тутакси ще отбележим, че имаме дублиране с някой от другите индикатори като класация (например „Вашето цялостно мнение“). Ето защо с просто око е видно, че строителите на българската държава от края на XIX и началото на XX век убедително водят в класацията, както следва: 4,70 – Ст. Стамболов, 4,21 – П. Каравелов, 4,05 – К. Стоилов, 3,89 – Ал. Малинов, и 3,73 – Ан. Ляпчев. И съответно „на дъното“ са последните петима класирани премиери: 2,32 – Ф. Димитров, 2,27 – В. Червенков, 2,21 – В. Радославов, 2,13 – Гр. Филипов, и 2,07 – Ан. Югов. Самият факт, че начело отново са изведени ключовите политици от първото поколение държавници (Ст. Стамболов, П. Каравелов, К. Стоилов), доказва недвусмислено тяхната огромна воля и умения за защита на българските национални интереси (след османското робство) за разлика от съвременността. Наред с това може да се оспорва както седмата позиция на Т. Живков (3,54), така и осемнадесетата на Ив. Костов (2,96), доколкото първият искаше да ни направи шестнадесета република на СССР, а вторият – да ни превърне в раболепен сателит на водеща западна държава. Нещо, което въобще не се вписва в тезата за защита на националните ни интереси, а да не говорим за изграждане на престижа на българската държава…

Анализът на тази рейтингова класация би загубил твърде много, ако не разграничим дейността на българските министър-председатели (отново по индикатора „Вашето цялостно мнение“) според историческите епохи, в които те са управлявали. Тези епохи условно ще наречем „капиталистическа“, „социалистическа“ и „демократична“, тъй като става въпрос за различни исторически времена, всяко от които има свои собствени закономерности и особености на развитие (политически, икономически, културни и др.).

През капиталистическата епоха (1879 – 1944 г.) в класацията са включени общо 16 премиери, чиито оценки изобщо не се различават от изложеното вече, защото първата петица пак е същата (Ст. Стамболов, П. Каравелов, К. Стоилов, Ал. Малинов и Ан. Ляпчев). По-любопитна обаче е класацията на последните петима премиери през този период (Ст. Данев – 2,98, Ал. Цанков – 2,81, Б. Филов – 2,72, Р. Петров – 2,67, и В. Радославов – 2,65), чиито резултати са между 2,50 и 3,00 и които реално отразяват неблагополучията на техните управления. И все пак ще кажем, че всички тези оценки са по-високи в сравнение със следващите два исторически периода, което говори за това, че строителите на съвременна България тогава са положили значителни усилия като политически елит за нейното пълноценно изграждане.

По време на т.нар. „социализъм“ (1945 – 1989 г.) са били оценени общо 10 министър-председатели, като техните рейтинги се движат в следния диапазон: на първите места от 1 до 4 са Т. Живков (3,64), К. Георгиев (3,23), Г. Димитров (3,02) и Ст. Тодоров (2,71), а на последните – В. Червенков (2,60), Г. Атанасов (2,50), Гр. Филипов (2,18) и Ан. Югов (2,16). Тук прави впечатление фактът, че оценките и на първите, и на последните в класацията са много ниски и само с едно изключение (на Т. Живков) се движат в границите между 2,00 и 3,00. Особено негативна е класацията на последните четирима премиери, чиито оценки до една са под 3,00, т.е., направо казано, са най-слаби. А всичко това свидетелства за реализма на анкетираните експерти, защото не са редки случаите, когато се надценяват възможностите на ръководните кадри на социализма било поради тоталитарния характер на политическата система, било поради прекомерната концентрация на власт в ръцете на вожда.

Любопитни резултати се получават и през т.нар. „демократичен период“ (1990 – 2009 г.), в който са оценени 8 премиери, въпреки че той е най-кратък като исторически отрязък от време. По разглеждания индикатор челната тройка се води от Ив. Костов (3,26), С. Сакскобургготски (3,18) и С. Станишев (3,04), докато на последните три места се нареждат Л. Беров (2,82), Ж. Виденов (2,50) и Ф. Димитров (2,39). Тези резултати са повече от красноречиви и са почти толкова ниски, колкото и данните през останалите две исторически епохи. Такива отчайващи оценки са плод на неумението на българските политически елити на прехода да решат същностните проблеми на държавата, и най-вече да излъчат ерудирани и компетентни министър-председатели, които да отстояват българските национални интереси.

И най-накрая ще представим една класация на най-неуспешните премиери в зависимост от това колко пъти са били посочени на последните места (от респондентите) различните лидери по всичките 20 индикатора. При това подреждане отзад напред най-много на последните места са били класирани: Ан. Югов – 16 пъти, Гр. Филипов и Ф. Димитров – 14 пъти, и В. Радославов – 12 пъти. След тях се нарежда Ж. Виденов, който получава 9 негативни класации, което обаче не променя отрицателния му имидж като премиер-министър на страната заради жестоката финансово-икономическа криза по негово време (1996 – 1997 г.). Тази класация наистина е стряскаща, защото посочените министър-председатели имат по повече от половината индикатори само ниски оценки, което е меродавен показател, че не са се справили с предизвикателствата на съответното историческо време.

От рейтинговата класация на премиерите през различните епохи натрапчиво се откроява един очебиен и противоречив факт: и през трите исторически периода първите места в класацията убедително се заемат от министър-председатели, които имат авторитарен стил на управление, каквито безспорно са Ст. Стамболов, Т. Живков и Ив. Костов. Нещо повече, и тримата посочени премиери заемат твърде престижни места в първата десетка (Ст. Стамболов – 1., Т. Живков – 6., Ив. Костов – 10.), което е друго доказателство, че по време на тяхното властване авторитарните им методи на управление са били водеща доминанта при реализацията на една или друга политика. Това е интересен феномен от представената класация, тъй като той влиза в дълбоко противоречие с други важни индикатори, какъвто е например показателят „Честност и почтеност“, при който Ст. Стамболов, Т. Живков и Ив. Костов са класирани съответно на 22., 23. и 29. място (от общо 31 премиери). Следователно дори и да е вярна максимата, че обикновено авторитарните водачи са непочтени и корумпирани, без реални доказателства такова нещо изобщо не може да се твърди. Разбира се, този въпрос не е поставен в класацията, тъй като е предмет на други размишления и изследвания.

Не можем да не отбележим и още нещо съществено: рейтинговата класация на нашите премиери не е просто лидерско подреждане, а преди всичко важна аргументация за това как се е формирала и развивала българската държавност след Освобождението. Защото индикаторите, чрез които са класирани министър-председателите, недвусмислено показват зигзагообразния политически ход при изграждане на българската държава (величие, падения, подем, кризи) независимо от превратностите на историческото време. Това – едно. И друго, извършената класация говори за точността и комплексността на избраните индикатори, които в значителна степен дават реална яснота за качествата на нашите премиери (положителни, отрицателни) без значение дали са били партийни лидери или безпартийни водачи.

В този контекст може да се открои още една характеристика на представеното изследване, която е свързана с формирането, развитието и дейността на българската политическа класа и елит. Това, макар и косвено, все пак ярко прозира от съответните оценки на различните премиери и е друго доказателство за висотата и равнището на управляващата класа в България. Нещо повече – от високите или ниските оценки на министър-председателите действително може да се съди за качеството на управленските елити, особено в периоди на тежки социални трудности, преходи и катаклизми – с други думи в периоди, когато лидерите действително трябва да се проявяват като „пастири на човешкото стадо“ (Платон), или като истински водачи на собствения си народ.

Едни от най-характерните черти на това изследване са неговият обективен характер, безпристрастност и непартийност. То изобщо не робува на добре познатия ни „черно-бял подход“ при оценката на различни български държавници. Напротив, обективността на изследването е гарантирана от използването на богата система от индикатори, въз основа на която са анализирани и обобщени получените резултати. Тези показатели не са тривиални и палиативни, а включват цял комплекс от личностни, политически и социални качества за оценка на българските министър-председатели. Това е голям принос в развитието на българската социалнополитическа мисъл в нашето съвремие, понеже подобен род класации теоретично и реалистично осветляват дейността на водещите български държавници. В този смисъл целият екип на настоящото изследване заслужава адмирации за своята блестяща работа по това пионерско за българската политическа наука дело.

Полезността на подобно изследване на рейтингите на българските премиери не се определя само от обстоятелството, че то наистина се прави за първи път у нас, а най-вече от факта, че има интердисциплинарен характер, защото неговите резултати са достатъчно впечатляващи и могат да се използват от редица обществени и хуманитарни науки. Този модел на политическа класация може да стане фундамент за бъдещи изследвания на близки помежду им социални науки, които се занимават с еволюцията на политическите елити в страната. Нещо повече, крайните резултати от анализа на премиерските рейтинги могат да се ползват от широк кръг общественици и въобще от всички субекти, интересуващи се от политическото управление на България, – учени, експерти, студенти, граждани, институции и др. И последно – със своята прецизност тази рейтингова класация в цялата ни следосвобожденска политика решително разчупва както редица догми на прехода, така и множество лидерски митове в българската политическа история.

Данни за автора

Георги Любенов Манолов

президент на Висшето училище по сигурност и икономика – Пловдив, и преподавател по политически науки

професор, доктор на политическите науки

e-mail: info@vusi.bg; manolovi@gmail.com

Адрес: 4004 Пловдив, бул. Кукленско шосе 13

Georgi Lyubenov Manolov

full time professor at the Higher School of Security and EconomicsPlovdiv and its president

Professor, Doctor of Political Sciences

e-mail: info@vusi.bg; manolovi@gmail.com

Address: 4004 Plovdiv, Bulgaria, 13, Kuklensko shose Blvd.

Класацията се прави на основата на следните 20 индикатора
за оценка на качествата и постиженията на министър-председателите:

1. Бекграунд (семейство, образование, опит);

2. Партийно лидерство (лидер на партия, място в партийната йерархия, отношение с управляващата партия и опозиционните партии и др.);

3. Отношение с парламента (отговор на устни и писмени питания, участие в дебати, вотове на доверие/недоверие, приемане или отхвърляне на правителствени законопроекти и др.);

4. Управление на българската макроикономика (осигуряване на макроикономическа стабилност и икономически растеж, ръст на БВП, значими стопански инициативи и др.);

5. Комуникативни умения;

6. Способност да прави компромиси („Изкуство на компромиса“; „Изкуство на възможното“);

7. Поемане на риск;

8. Способност да формира компетентен екип и работа в екип;

9. Политическа интуиция (политически усет, проницателност, „верен поглед“ – Макс Вебер);

10. Честност, почтеност, морен авторитет („да притежава високи нравствени и граждански качества“ – Цицерон; да не злоупотребява с власт за лично облагодетелстване и др.);

11. Интелигентност и virtus (обаяние, чар);

12. Постижения във вътрешната политика (освен в макроикономическата област);

13. Реализирани успехи във външната политика;

14. Управленски качества и организационен мениджмънт (да съчетава умело лидерство с грамотен мениджмънт; лидерство и мениджмънт – две отделни, допълващи се системи на действия);

15. Избягване на съдбоносни грешки и кризисни ситуации;

16. Социален интегратор (обединител), умение да ползва потенциала на нацията;

17. Умение да поставя приоритети („Поставянето на приоритети е част от смисъла на политическия живот“ – Вили Бранд);

18. Характер и решимост да изпълни своята мисия въпреки препятствията;

19 Защита на националните интереси и престижа на страната, укрепване на националното самочувствие, грижа за българите, живеещи извън територията на страната, и др.;

20. Вашето цялостно виждане (обща оценка на качествата и постиженията на съответния министър-председател).

Класация по индикатора „Вашето цялостно мнение“

Класация по индикатора „Вашето цялостно мнение“Класация на първите петима министър-председатели по индикатора „Вашето цялостно мнение“

Класация на първите петима министър-председатели по индикатора „Вашето цялостно мнение“

Класация на последните петима министър-председатели по индикатора „Вашето цялостно мнение“

Класация на последните петима министър-председатели по индикатора „Вашето цялостно мнение“

* Янков, Г. Най-успешните български министър-председатели (1879 – 2009). София: УНСС, 2018, 139 с.