Световноизвестното академично издателство Lambert Academic Publishing публикува в Германия монографията на проф. д.п.н. Георги Манолов „Политическият елит – теория, история, лидерство“ на английски език. Научният труд беше обнародван в България през 2012 г., а поради големия интерес книгата беше издадена в Гърция през 2013 г., като части от нея се отпечатаха в САЩ, Русия, Испания, Словения и др.

Проф. Манолов, какво ще открие чуждестранният читател в монографията Ви?

Книгата, която вече е достъпна и на английски език, беше замислена в началото на 90-те години на ХХ век. Тя е резултат от дълго идейно и теоретично преосмисляне на посттоталитарни социалнополитически реалности в хода на прехода към демокрация и пазарна икономика. Това обаче е само едната страна на въпроса. Другата е свързана с търсене на отговори на множество същностни въпроси, каквито са например: Какво представлява политическият елит?; Какви качества трябва да притежават политическите лидери?; Можем ли да говорим за управляваща класа? и др. И всичко това в ритъма на стремглаво развиващия се политически и икономически преход, който неумолимо отхвърляше старото социално битие (социализма), но невинаги го заменяше с ново, „капиталистическо“ качество в политиката.

Какви политологични категории разглеждате в научния труд?

Монографията интерпретира в историко-логически порядък важни понятия, като „политическа олигархия“, „политически елит“, „политическа класа“, „политическо лидерство“ и др., които само допреди три десетилетия бяха терра инкогнита в бившите социалистически страни. Затова е отделено специално място на теоретичния генезис, научната същност и съвременните интерпретации на тези понятия съобразно класическите и модерните схващания в днешната политическа наука. Държа да подчертая, че монографията е написана по начин, който позволява лесното преминаване от теорията към практиката, и обратно. Така читателите безпроблемно ще могат да разберат какво представлява политическия елит и дали той изпълнява ангажиментите си, които е поемал по време на предизборните кампании. Темата е изключително актуална, защото наличието на слаби политически елити принуждава хората да търсят промяна. В този контекст излиза и въпросът за лидерството, който е разгледан в отделна глава в научния труд. Представени са качествата, които трябва да притежава съвременният лидер-държавник. Друг е въпросът как търсим тези личности, по какви критерии ги избираме, дали им даваме възможност да се развиват и т.н.

Към кого е насочена книгата?

Монографията е предназначена за широк кръг от читатели – студенти, изследователи, научни работници, представители на политически партии и др. Тя дава обща представа за това какъв трябва да бъде политическият лидер, който може и до голяма степен е задължен да отговаря на променящите се условия на политическия живот. Книгата е написана критично и полемично, благодарение на което са отхвърлени някои неверни и „властващи“ становища в сферата на елитаризма, масово подвизаващи се в публичното обществено пространство. При това анализът е разгърнат от античните идеи за елита през Ренесанса до съвременните теории на неоелитаризма. Специално място е отделено на политическата олигархия като важен теоретичен феномен, на който все още не се обръща съществено теоретично внимание. И не само това – историко-генетическият обхват на елитистките идеи и теории не е „затворен“ в границите на старата Европа, а е проследен като историческо развитие и на Американския континент, тъй като е известно, че след Войната за независимост в САЩ (1773 – 1776 г.) протича бурен процес на избуяване на различни теоретични направления в съвременната политика. Приложението на този исторически подход никак не е случайно, защото той действително дава възможност освен да се разкрие еволюционния път на елитаризма, и да се даде отговор на същностните въпроси кой, как и по какъв начин трябва да управлява. На посочените фундаментални въпроси монографията дава отговори и чрез изследване на феномена „политическо лидерство“ като важна съставна част на елитарната политическа теория. В този смисъл е разгледана природата на политическото лидерство, основните теоретични концепции за него, типологичната му характеристика и, разбира се, е изложен възгледа за т.нар. „идеален държавник“ като образец за политическо подражание.

Към монографията Ви има заявен интерес от академичната общност не само в България, но и в САЩ, Русия, а сега вече и в Германия. Какъв ще бъде ефектът от научната Ви разработка?

Дълбоко вярвам, че с разглежданата проблематика за политическия елит ще се промени – пък било то и частично – натрупаната грамада от мисловно невежество за това, какво представлява или поне какво би трябвало да представлява този елит в съвременния цивилизован свят. Нека любезният читател сам прецени това!