Днес отбелязваме най-важния празник в историческия календар на България – Деня на Освобождението от османско владичество. Националният празник е ден за гордост, но и ден за равносметка. Ден, в който поглеждаме назад към възкресението на народа и подвига на предците ни, чиито идеал е бил свободата.

Несломимият и свободолюбив дух не позволяват на българите да се пречупят дори и в най-мрачните времена. И именно, когато е най-тъмно, изгрява образът на Апостола на свободата, на хилядите знайни и незнайни герои, опълченци и бойци. Свободата ни е изстрадана, пътят към нея е кървав и облян в сълзите на хиляди майки, но подвигът на предците ни и копнежът към бленуваната Свобода са безсмъртни и до днес ни карат да настръхваме и да свеждаме глава.

Днес ние се прекланяме пред паметта и делото на хилядите герои, които дадоха живота си за Свободата. Онези, които поведоха борбата за национално освобождение и я спечелиха, но завинаги останаха на бойното поле.
Нашият дълг към предците ни не е просто да ги помним и почитаме. Отговорни сме да пазим и отстояваме националния си идеал ежедневно с делата си. Свободата е най-висшата ценност, която ще предадем на поколенията и трябва да я пазим чиста и неопетнена, за да запазим идентичността и гордостта си!

Честит празник!

Президент на ВУСИ:
проф. д.п.н. Георги Манолов