Проф. д-р Ирена Илиева е директор на Института за държавата и правото при БАН. Тя изнесе основния доклад на международната научна конференция „Изкуственият интелект в сферата на сигурността – предимства и заплахи“, която бе организирана от Висше училище по сигурност и икономика. Той бе на тема „Предложението на ЕС за изкуствен интелект“ и предизвика изключителен интерес от участниците в научния форум.

По този повод проф. д-р Ирена Илиева отговори на няколко въпроса за сайта и вестника на ВУСИ.

– Проф. д-р Илиева, какво е Вашето впечатление от състоялата се международна конференцията за изкуствения интелект в сферата на сигурността?

– Благодаря за поканата да участвам и за оказаната голяма чест да изнеса пленарен доклад. Темата и времето на провеждане й, организацията и огромното разнообразие на доклади, както и престижното участие от чужбина показват действително, че Висшето училище по сигурност и икономика е един нов център, в който ще има висококачествено обучение в материята на изкуствения интелект. Впечатлена съм от тематиката на докладите, защото те покриват една изключително широка проблематика и показват изключително интересни аспекти на използването на изкуствения интелект. С основание може да се определи, че това е богата тематична конференция на много високо равнище с пълноценна дискусия.

– Вашият доклад имаше водещата роля в програмата на конференцията. Кое Ви мотивира да оформите неговата темата по този начин?

– В Института за държавата и правото в Секцията по международноправни науки, която ръководя, имаме такъв проект за изкуствения интелект, по който работим вече втора година. Аз съм фокусирала вниманието си по проблематиката на изкуствения интелект и защита правата на човека и недискриминацията, тоест това засяга неговата негативна страна. Затова за мен беше предизвикателство като юрист да говоря в началото за техническия аспект на изкуствения интелект, да представя неговите противоречиви и дискусионни дефиниции, които са чисто технически. Втората част на доклада бе посветена на предложението за регламент на Европейския парламент и на Съвета за определяне на хармонизирани правила относно изкуствения интелект. Това е така нареченият Законодателен акт за изкуствения интелект, който е един много голям документ, подлежащ още на обсъждане. Не се знае кога ще бъде приет, но е много амбициозен и съдържа изключително интересни регулативни разпоредби, които ще са директно приложими в държавите членки. Те, както и България като част от ЕС, ще са длъжни да ги прилагат, без да има възможност да използват някакви отклонения или да ги адаптират към националния си правен ред.

– Вие говорите за изключителния принос на българските учени в разработката на този важен регламент на Европейския съвет, който ще бъде задължителен за всички страни членки.

– Да, имаме представители в тази работна група, но България има един стратегически документ за развитието на изкуствения интелект до 2030 година, който е разработен в БАН и който беше подарен на българското правителство. Разбира се, ще има и следващи стъпки в насока на подкрепа на българските учени, които разработват системи за изкуствен интелект. Затова би следвало да призовем новото правителство след изборите да обърне изключително внимание на това да подкрепи българските учени, включително и бизнеса, който е другият двигател и който в световен мащаб разработва системи за изкуствен интелект.

– Доколко са познаваеми разработките на българските учени по темата за изкуствения интелект от различните институции, от бизнеса и от обществото като цяло?

– Моето лично впечатление е, че са малко познати. Малко се знае и за това, че в България много отдавна се работи в тази област. Това е голям проблем за видимостта изобщо на постиженията на българските учени.

– Кои са предизвикателствата занапред пред учените по тази тема?

– Те са много, конкуренцията е голяма и това е другият сериозен проблем. Как ще се получи регулацията на мощните транснационални корпорации, как ще се осигури равен достъп на малкия и среден бизнес, който също разработва такива системи? Интересен е въпросът и за предизвикателствата пред вътрешния пазар на ЕС. Като цяло темата за изкуствения интелект е световна тенденция, а стремежът ни на учени е да се движим в най-напредничавите за изследване материи, които са предизвикателство не само в България, а и за целия свят.