Представянето на тритомната монография „Власт и привилегии в политическата история (XXX в. пр.н.е. – XXI в. н.е.)“ с автор проф. д.п.н. Георги Манолов – президент на Висшето училище по сигурност и икономика, се състоя на 8 ноември в Литературен клуб „Перото“ в София. Събитието бе уважено от представители на академичните среди, политици, журналисти и общественици. По време на представянето своя коментар за изданието даде проф. д.ф.н. Милко Петров (СУ „Св. Климент Охридски“).
„Тритомната монография „Власт и привилегии в политическата история (XXX в. пр.н.е. – XXI в. н.е.)“ с автор проф. д.п.н. Георги Манолов – президент на Висшето училище по сигурност и икономика, е една необикновена книга, която е действително оригинална в няколко възможни контекста.
От гледище на феноменологията авторът проследява развитието на властта и привилегиите, които съпътстват човешкото общество през Античността, Средновековието до наши дни. Привилегиите увлекателно се разказват чрез многобройни факти, които са подредени, систематизирани и осмислени. Проф. д.п.н. Манолов е подредил и представил огромен емпиричен материал, който за съжаление показва, че, откакто свят светува, привилегиите на властниците остават едни и същи.
От гледище на физиономиката авторът облича своя разказ с интересни случки и събития, които го правят много приятен и лесен за четене. Всеки отделен исторически период е представен с най-важните събития и личности на епохата, с физиономията и гримасата на управляващата върхушка.
От гледище на прогностиката, авторът дава известна прогноза за „бъдещето“ на привилегиите, които нямат намерение да излязат в пенсия. Дори обратното, ако съдим за безкрайно многото привилегии, с които се ползват евродепутатите.
Неслучайно проф. Георги Манолов задава риторичния въпрос: Достатъчно демократична ли е съвременната демокрация. Каква е ползата от съвременната демокрация, когато цели парламенти и правителства не подлежат на контрол от избирателите. Наистина ли народът управлява държавата, след като скандалите за корупция се нижат един след друг, без някой да вземе мерки. Действително ли всеобщото избирателно право е в състояние да гарантира политическото равенство в обществото, защото, макар и регламентирани, различните видове привилегии не само се разрастват, но и непрекъснато дразнят масовото обществено мнение.
Всъщност накрая има един оптимистичен финал, има една надежда, като се предлагат няколко варианта. Единият е еволюционен, а другият – революционен за премахване на привилегиите. В известен смисъл можем да споделим оптимизма на автора – да бъде направен един своеобразен разрез на привилегиите в нашето общество и част от тях да бъдат премахнати. Действително само така ние ще постигнем равенството, което не само да се обещава в Конституцията, но и реално да се пресътворява в живота“.