Ректорът на КИА проф. Димитров представи книгата си „Бъдещето на демокрацията”

мар. 27, 2015

Ректорът на Колежа по икономика и администрация чл.-кор. проф. д.с.н. Димитър Димитров представи книгата си „Бъдещето на демокрацията”. Това е единадесетото му монографично изследване, което беше презентирано в Националния дворец на културата.

Проф. Димитров започва работа над своя труд през 2009 година и си поставя за цел изследване на народовластието и факторите, които определят цялостното развитие на демократичния процес и предизвикателствата пред него в съвременния свят. Ректорът на КИА защитава тезата, че „краят на демокрацията” не е настъпил, че бъдещето й зависи от преодоляването на противоречията и конфликтите, които ерозират основите й и предизвикват страх и недоверие.

„Демокрацията не може да се присвои или да се наложи със сила. Тя е осъзната потребност за изграждане на хармонично и щастливо бъдеще във всяко общество”, заяви проф. д.с.н. Димитър Димитров. Той подчерта, че в този свой труд стига до изводи и извежда тезите си, „стъпил на плещите” на авторитети от ранга на Дж. Сартори, Р. Дал, Д. Хел, Улрих Бек, Цв. Тодоров.

Основните тези, които проф. Димитров извежда в своята монография са девет. Първата от тях е, че демокрацията не е изобретена на едно място, веднъж и завинаги, а е възниквала многократно в различни части на света. За това не е коректно да се говори за „износ на демокрация”. Втората теза в книгата е, че демокрацията е своеобразен гарант за свободата на всеки индивид и съществува само там, където има връзка между управляващи и управлявани, и е подчинена на принципното изискване държавата да служи на гражданите, а не обратно. Третата теза, която проф. Димитров извежда, е свързана с преосмиляне на противоречивата същност на демокрацията, която трябва да се възприема като „огромна триизмерна мрежа”, съставена от преплетени по особен начин нишки с различна идентичност. Глобализацията и влиянието й върху демократичния процес е друга теза, която е застъпена в книгата. Освен това се разглежда и въпросът за четирите основни предизвикателства в днешно време: икономическия ред, интернационализма, културното многообразие и гражданското образование. Проф. Димитров пише също и за създаването на активно гражданско общество, за законната му защита, както и за появилите се през последните години у нас рискове за неговото завладяване. Авторът не подминава и темата за необходимостта от промяна в партиите и тяхното влияние върху демокрацията. В четвърта глава на монографията е защитена тезата, че корупцията в България е бич за развитието на народовластието и е обхванала всички етажи на властта. Проф. Димитров е категоричен, че трябва да настояваме от нашите политици да взимат решения, чиято валидност да бъде 10, а защо не и 50 години напред. Изходът от кризата според него е умело съчетаване на идеализма с утвърждаващия реализъм.

В рецензията си за книгата президентът на КИА проф. д.п.н. Георги Манолов обърна внимание на прекрасно поднесената фактология, научната лекота и мисловната дълбочина на изследването. „Да пишеш книга за демокрацията днес, когато светът се раздира от противоречия, войни и тероризъм, е почти равностойно на това да наливаш бистра вода в продънената делва на историята”, заяви проф. Манолов. Той подчерта, че в изследването на проф. Димитров са поставени цяла серия съществени въпроси, като недвусмислено е откроена тезата на автора. „Има нещо, което ярко отличава тази монография от много други, които анализират демократичния феномен. Това е научната лекота и същевременно мисловната дълбочина на изследвания проблем, защото в книгата няма да срещнете дълбокообразните обяснения, върволицата от различни дефиниции или наукообразността на едни или други концепции за демокрацията”, заяви проф. Манолов. Той е категоричен, че народовластието е анализирано цялостно и широкообхватно по изключително елегантен, но и строго научен начин. Президентът на КИА изтъкна и огромното предимство на автора на книгата, който е лишен от „идеологическата плесен на ретроградните списователи”. Чл.-кор. проф. Димитров има голяма гражданска смелост, честност и почтеност в името на науката, подчерта проф. Манолов. Той е на мнение, че книгата представлява „минидемократична енциклопедия”, тъй като читателят получава синтезирана, но и задълбочена представа за феномена „демокрация”. „В това изследване не се пеят звучни дитирамби за демокрацията и не се опява с панихида за нейното злощастно бъдеще. Нищо подобно, тук тя се разглежда в своя същински смисъл, т.е. като безспорно постижение на човешката цивилизация и като безалтернативна система на управление на държавата и обществото”, заяви рецензентът на книгата. Проф. Манолов не скри, че монографията не само обогатява знанията, но и доставя истинско удоволствие в духовното й съпреживяване.

В последвалата дискусия бяха подчертани гражданската смелост на проф. Димитров, неговия духовен и интелектуален аристократизъм. Изказвания направиха ректорът на УНСС проф. д.и.н. Стати Статев, проф. д-р Георги Янков, доц. д-р Блага Благоева, проф. д-р Дончо Градев, проф. д.с.н. Михаил Мирчев, които от различни позиции коментираха задълбоченият анализ на корелацията демокрация – власт.

На представянето на книгата „Бъдещето на демокрацията” в Националния дворец на културата присъстваха още представители на БАН, УНСС, Софийския университет, НБУ, както и много колеги и сподвижници на ректорът на КИА.

В резюме чл.-кор. проф. д.с.н. Димитър Димитров заключи, че силата на демокрацията е в нейното несъвършенство, във факта, че тя е възниквала многократно в човешката история и именно недовършеността й позволява тя да се възражда и да бъде устойчива.