Изключително интересни и задълбочени доклади представиха студенти на Висшето училище по сигурност и икономика по време на кръглата маса на тема „Съвременните предизвикателства пред българската национална сигурност“. Тя бе организирана от Студентския съвет по повод предстоящата 20-годишнина от създаването на вуза и се проведе в седмицата преди Великденските празници.
„Радостен съм, че нашите възпитаници са поели тази отговорност да разчепкат проблематиката за националната сигурност, защото не са много проявите от всякакво естество, които да разглеждат такава съществена проблемна ос“ – каза президентът на ВУСИ проф. д.п.н. Георги Манолов при откриването на форума в присъствието на студенти от различни курсове и преподаватели. „Кръглата маса има за цел да разгледа какво представлява националната сигурност, да очертае ситуацията, да постави онези проблеми, които могат да бъдат решени в контекста на сегашната международна и вътрешна ситуация в страната, да даде някакви параметри на развитие“- посочи още проф. д.п.н. Манолов. Той обясни, че „от политологична гледна точка ние влизаме в историята на Европа с факта, че за две години България е правила пет последователни парламентарни вота, може би ще има и шести. Това е прецедент в следвоенната европейска политическа история. Много е съществено, че нашият Студентски съвет, под вещото ръководство на преподавателите, се е ангажирал с една такава тематика. Това е глобална тематика с редица измерения. Те могат да се групират в две части. Едните са вътрешните проблеми. Първият, който виси като Дамоклев меч над националната сигурност, е бедността. Вторият – недоброто развитие на икономиката. Третият – слабата работа на държавните институции, те функционират напълно формално. Четвъртият – отбраната, защото ние не се грижим за собствената си отбранителна способност, независимо, че сме членове на НАТО“. Според проф. д.п.н. Манолов другата група проблеми са външните: „Започваме с Руско-украинската война. Тази прословута война, която е на 300 километра от нас, е една голяма опасност. И тук нямаме единна политика, което води до отслабване на способността на институциите да вземат адекватни решения. Вторият проблем е Европейският съюз. С неговите действия и бездействия допринася за задълбочаване на конфликтите и в Европа, и с държавите членки, и с Русия. Като наддържавна институция ЕС е в едно от най-слабите си развития – не приема закони, има корупция. Той трябва да се реформира, за да може да има адекватни решения в сферата на сигурността, защото оттам идват неговите икономическите заложби, които дават възможност на страните членки да се развиват. Нереформирането на ЕС представлява някаква заплаха и за сигурността на държавите. Когато го няма това единство, когато я няма тази справедливост и диференцираното разпределение на всичките ресурси, с които той борави, сигурността олеква. Трябва да споменем и НАТО, той е главният гарант за националната ни сигурност. Трябва да има промяна в основния договор по отношение на плащането на 2% вноска, които са за всичките държави. Тези два процента се отразяват по един начин в Германия и по друг на икономическото развитие на България, ние се задъхваме. Трябва да се търси някаква мяра, защото ние имаме нужда от превъоръжаване и трябва и да ни помагат“.
Президентът на ВУСИ посочи, че България няма доктрина за национална сигурност и трябва да бъде изработена такава, но да бъде реалистична и обективна и да се гласува в парламента. По думите му, тя трябва да има статут близък до този на закон и да се знае, че който и да е на власт, ще се отделят съответните проценти за националната сигурност. „Сега всеки си прави, каквото си иска, а в ЕС има приемственост. Много неща трябва да се направят. В България към момента липсва и висококачествен политически елит. Той е формален и не е национално отговорен, той е егоистичен. Трябва да има поява на нови лидери, на хора с визия и със стратегия за развитието на страната. Хора, които слагат националното пред личното. Има такива хора у нас, но те трябва да се търсят. Сегашният национален политически елит е изчерпан. Това трябва да се обсъжда, за да се намери най-добрият вариант за настоящата ситуация, която е много тежка. Това са сериозни проблеми, които са в темата на студентската кръгла маса. Дерзайте, пожелавам успех“ – подчерта проф. д.п.н. Георги Манолов.
От своя страна доц. д-р Снежана Димитрова, декан на Факултета по национална сигурност и обществен ред, също поздрави студентите за положения труд. „Националната сигурност датира от създаването на държавите, т.е от древни времена и няма скоро да изчезне“ – каза тя, като посочи, че научното изследване е съществена част от тяхното обучение във ВУСИ.
Модератори на събитието бяха председателят на Студентския съвет Илиян Илиев и зам.-председателят Христина Чавдарова.
„България все още се бори с множество проблеми, които засягат нейната национална сигурност“- посочи Емануела Енева, студент „Митническо разследване и разузнаване“, в доклада си „Текущо състояние на българската национална сигурност и национални интереси“. Според нея един от най-сериозните проблеми е корупцията. „Корупцията е широко разпространена във всички сфери на обществото и нарушава правилното функциониране на държавните институции. Това може да доведе до уязвимост на държавата към външни и вътрешни заплахи“. Борбата с тероризма, с контрола на миграцията и бежанските потоци, както и предизвикателствата пред киберсигурността на държавата са другите откроени от Енева проблеми.
Борис Зарков, магистър „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“, разгледа състоянието и процеса на нелегалната и легалната миграция, която се развива след пандемията Ковид-19. В доклада си на тема „Легална и нелегална миграция и трафик като риск за българската национална сигурност“ той засегна също легалната и нелегалната миграция от Украйна по посока България и Европейския съюз, последици и състояние, както и миграцията от Близкия Изток, Африка и другите страни, които поддържат този миграционен поток още от преди пандемията. Зарков посочи и проблемите на България в ролята си на граница с Турция и вход към Европейския съюз.
„Заплахата от трафика на хора представлява комплексно явление, което предполага разглеждането си като предмет не на една наука“- коментира в научната си разработка „Трафикът на хора като заплаха за българската национална сигурност днес“ Христина Чавдарова, студент „Криминалистика“. Тя разгледа явлението от гледна точка на социологията, заедно с три фактора, които имат принос към развитието на проблема. Като бе посочена и ролята на българските закони и мерки за пострадали.
„Рискове за националната сигурност, произтичащи от организираната престъпност“ бе темата на доклада на Стефка Бангова, магистър „Противодействие на тероризма“. „Организираната престъпност е интересен аспект от сигурността на вътрешния ред във всяка една държава“ – посочва тя и анализира, че организираната престъпност се характеризира с устойчивост и една постоянна динамика на развитие на процеса. В България се наблюдава тенденция на постоянно покачване на нивата на организирана престъпност през последните тридесет години. „Това може да бъде обяснено с тежкото социално състояние и комплексна криза, която изпитва българският народ. Трудният живот на българите, тежкото икономическо и финансово състояние на зависимост, демографските проблеми, неустойчивата демокрация и въобще вътрешното политическото развитие на страната, която все още извървява своя преход от постсоциализъм към демокрация са малко от огромното количество криминогенни фактори, обуславящи тенденции в организираната престъпност“ – подчерта Бангова.
Киберсигурността в системата за национална сигурност на България разгледа в доклада си Илиян Илиев, студент „Киберсигурност“. Той запозна с основните определения, дадени ни от законодателя, както и посочи какво представляват кибервойната и кибероръжията. Илиев подчерта, че трябва добре да се наблюдават учебните заведения обучаващи бъдещи специалисти в професионалните направления: информатика и компютърни науки, национална сигурност, военно дело. При идентифицирането на такъв тип кадри, незабавно трябва да започнат действия по привличането им за работа в съответната служба, като трябва да се наглеждат и тези, които вече практикуват в областта.
В изключително интересното пленарно заседание на кръглата маса бяха включени и докладите за „Съвременните предизвикателства пред българската национална сигурност“ на Цветелина Колева, студент „Национална сигурност“, за „Възникване и развитие на митническото законодателство. Митническа територия и митническа граница“ на Маргарита Моллова, студент „Криминалистика“, и за „Следствията на Втората световна война в контекста на националната сигурност днес – ООН“ на Мартин Тунов, студент „Митническо разследване и разузнаване“.
По време на форума бе реализирана и ползотворна научна дискусия. Студентите получават сертификати за участие, а докладите ще бъдат издадени.
