Студенти на КИА посетиха деца с увреждания

Дрехи и лакомства дариха на децата в къщите за наставяне от семеен тип в Пловдив представители на Студентския съвет на Колежа по икономика и администрация. Топлото и сърдечно посрещане трогна младите хора, които за пореден път проявиха съпричастност към връстниците си в неравностойно положение. В откровен разговор децата с увреждания споделиха, че искат да учат и работят, както всички останали.

Някои от тях мечтаят да кандидатстват във висше училище, за да се реализират и издържат сами. Други признаха, че не помнят родителите си, защото са изоставени, когато са били много малки.

„Изпитахме силни и смесени чувства, тъй като те са толкова мили и едновременно от това се нуждаят от малко любов”, заявиха студентите от КИА. Те не скриха, че посещенията в къщите за настаняване от семеен тип са оставили дълбок отпечатък върху тях. „Недоволстваме и капризничим за дребни неща, а в същото време не осъзнаваме, че някъде там има деца, които се борят с живота. Дори ходенето на кино или посещението на театър е предизвикателство за тях. За това ще продължим да им помагаме с каквото можем”, категорични бяха студентите на Колежа по икономика и администрация.

Инициативата им е подкрепена от президентът на КИА проф. Георги Манолов. „Радвам се, че нашите възпитаници продължават да се вълнуват от проблемите на децата с увреждания. Ръководството на Колежа винаги ще подкрепя благородните инициативи, които дават надежда за по-добър живот и кураж за преодоляване на трудностите на младежите в неравностойно положение”, заяви проф. Манолов.

Срещите и благотворителните кампании на студентите от КИА се утвърдиха като традиционни. Всяка година младите хора са в основата на различни прояви, които дават морална и материална подкрепа на изпадналите в нужда деца. „Правим го защото усещаме потребност да показваме, че човеколюбието не трябва да се проявява само по празниците”, казаха представителите на Студентския съвет.

Те не крият, че срещите им с младежите в неравностойно положение са ги накарали да се замислят над живота. Непрекъснато се връщат към разговорите и преживяното, и знаят, че няма нищо по-важно от грейналата усмивка на едно дете.