Изключителен интерес и препълнена зала за представянето на тритомната монография „Власт и привилегии в политическата история (XXX в. пр.н.е. – XXI в. н.е.)“ на проф. д.п.н. Георги Манолов в София
При изключителен интерес и препълнена зала, във вторник вечерта в Литературен клуб „Перото“ в София, се състоя представянето на тритомната монография „Власт и привилегии в политическата история (XXX в. пр.н.е. – XXI в. н.е.)“ с автор проф. д.п.н. Георги Манолов – президент на Висшето училище по сигурност и икономика.
Събитието бе уважено от представители на академичните среди, политици, журналисти и общественици. Сред тях бяха зам.-министърът на културата Пламен Славов и Кубрат Пулев.
„Това е най-добрата книга на проф. д.п.н. Георги Манолов“ – каза водещата на представянето проф. д-р Маргарита Пешева от ВТУ ”Св.св. Кирил и Методий”. „В нея той надгражда над предишните си изследвания, свързани с политическия пазар и развитието на рекламата за България. Това, което прави специално това изследване, е използването на методи и индикатори от всички обществени науки: политологията, историята, рекламата, пропагандата, социологията. Не съм срещала подобно изследване през последните години“ – отбеляза тя. Проф. Пешева посочи, че тритомникът показва, че развитието на властта върви с привилегиите от Античността, през абсолютиска Франция, през Османската империя, през комунистическия режим и стига до наши дни, до огромните заплати и изключителни привилегии, които получават депутати в Европейския парламент. „Издаването на тази книга в България днес е голямо явление. Това не е просто научен, това е морален факт. Морално днес е да говорим за привилегиите, морално е да показваме, че привилегиите съпътстват човешката цивилизация, морално е да се борим срещу изключителното неравенство, което съществува от древността до наши дни. Книгата е полезна за обществото. Аз се радвам, че проф. д.п.н. Георги Манолов устоя и написа толкова силна книга“- подчерта тя.
„В българската интелектуална общност е добре известно, че проф. д.п.н. Георги Манолов е сред водещите представители на съвременната наука за политика в България“- каза в експозето си по време на представянето и авторът на предговора към тритомната монография проф. д.и.н. Трендафил Митев от УНСС. „През цялата си академична кариера той наложи трайно в общественото пространство образа си на решителен учен, който разкрива и обяснява онова, което не е изследвано. В резултат на реализираната мащабна изследователска програма е автор на две дузини монографии плюс 170 студии и статии, публикувани в 14 държави по света“- посочи проф. Митев. По думите му проф. Манолов е натрупал колосален изследователски опит и необходимия информационен ресурс, които са формирали специфичната дълбочина на погледа му при осмислянето на главните политически проблеми. „Това му осигури знания, убеждения и самочувствие, за да се захване с изключително злободневната тема за политическите привилегии. Като той реши да проучи и обясни темата не на парче за определена формация или за България. В стилистиката на своята решителна предприемчивост проф. Манолов пристъпи към изследването на привилегиите въобще от дълбока древност до наши дни, а това означава в рамките на цели 5 хиляди години“- отбеляза проф. Митев. Той подчерта, че това е един ангажимент, който няма аналог като творческо начинание в българската политическа наука досега. „Настоящата монография иде да запълни една огромна и безспорна празнота в знанията на българския читател, свързана с историята, особеностите и мащабите на привилегиите в световните политически процеси. От днес нататък ние имаме вече една изчерпателна история и теория на политическата псевдокултура. Чрез тритомника проф. Манолов е открил и обяснил истината за една политическа закономерност, която е стояла досега някак си настрани от трайното ни внимание, и нейната дефиниция може да се формулира така: В общество, в което властта злоупотребява с привилегиите, не може да се гарантира трайно бъдеще за народа и държавата, а да се създаде нов важен политически закон винаги е събитие с непреходна стойност в развитието на науката и е фундаментален принос за цялостната еволюция“- посочи в заключение проф. Митев.
„Изследвал съм феномена привилегии от гледна точка на властта, защото, както е известно, властта и привилегиите са като сиамските близнаци“ – каза пред присъстващите проф. д.п.н. Георги Манолов. Той обясни, че е търсел политическите измерения на привилегиите тогава, когато те било законно, било незаконно се дават на едни или други политически елити. „Направил съм на няколко пъти много рязка диференциация на това, че привилегиите, свързани с властта са едно, социалните привилегии са съвсем друго. Изследвам привилегиите, които се получават на базата власт и институции. Това е една от водещите нишки. На второ място важни са легитимността и нелегитимността, което дава класификация на самите привилегии. Важно е те да са легитимни, но дори и така те дразнят обществото, защото те са много повече от това, което трябва да получават политически елити и лидери, затова съм се опитал да очертая границата между законност и незаконност в политическите привилегии и да направя тази диференциация“ – посочи проф. д.п.н. Манолов. Другият жалон, който го е водил, е кое е нормално и кое не е, коментира той и посочи, че също е засегнал бъдещето на привилегиите и какво трябва да се прави. „На първо място трябва да се преосмисли моделът на възнагражденията на народните представители. Заедно с колеги разработваме алгоритъм на привилегиите, на депутатските възнаграждения, който ще включва набор от най-съществени критерии и ще отчита всичко онова, което е дейност на народния представител. Чрез съответната точкова система ще се отчете реално кой какво участие е взел в дейността на парламента. Не съм наивен и знам, че това няма да стане лесно и може да стане с промяна на ред закони, на изборния кодекс, на избирателната система. Няма как с тази пропорционална избирателна система ние да искаме възможно най-добро качество“ – посочи в заключение проф. д.п.н. Манолов и подчерта, че това може да се направи като начало с разработката на закон за политическите привилегии в България.
В края на представянето, продължило над два часа при изключителен интерес, той отговори на многобройните въпроси от залата и надписа с персонално послание книгата на всеки, изразил своя научен или обществен интерес към цялостния анализ на властта и привилегиите от XXX в. пр.н.е. до XXI в. н.е.
Из предговора на проф. д.и.н. Трендафил Митев на тритомната монография „Власт и привилегии в политическата история (XXX в. пр.н.е. – XXI в. н.е.)“:
Проф. д.п.н. Георги Манолов е сред водещите представители в съвременната българска наука за политиката, които носят ясното съзнание за своята отговорност: винаги и навреме да се казва истината за държавата и обществото. Той изпълнява достойно своя дълг, защото вярва, че обективният и народополезен анализ на най-злободневната тематика в демократичното общество е една от най-преките пътеки за отстраняване на неговите препятствия по пътя на градивната еволюция. Преди около двадесет години той предлага темата за „Политическия пазар“, която издава като монографичен труд в два тома през 2008 година. Така стана пределно ясно, че и в политиката действително може да се говори за особен вид пазарен тип наддаване на важни политически ценности между партиите в различните политически програми. След това проф. д.п.н. Георги Манолов публикува поредица нови монографични трудове, посветени на сложната тематика, свързана със същността и спецификите на политическия елит, изследваща явлението политически имидж, предизборните кампании, прехода към демокрация, тоталитарните политически модели и др. В случая ставаше дума за веруюто на учен, който схваща своята мисия като мислител, призван да казва навреме и максимално подробно важните истини на своя народ. Така мащабният изследователски потенциал на учен постави навременно на изключително злободневната тема за политическите привилегии.
В стилистиката на своята решителна предприемчивост в науката той пристъпи към изследването на привилегиите, свързани с политиката и властта въобще от дълбока древност до наши дни. Подходът на автора, обаче именно защото е творчески прецедент, създаде единствената възможност да се изгради цялостна и напълно завършена картина за ролята, мястото и последиците от създаването и използването на привилегиите в политическата култура на човечеството. Така че днес ние вече имаме в ръцете си научен резултат, който хвърля максимално силна светлина върху тази сложна за разбиране политическа материя.
Тези две дилеми – веднъж, как да се осигури властовият елит материално в достатъчна степен, за да е ефективна неговата управленска дейност, и втори път, как да се избегне възможността за злоупотреба с получените от властта права – се оказва обаче, че са вечният и неразрешим проблем в еволюцията на човешката цивилизация. Неговата последователна реализация в политическата история е проучил и ни поднася днес като систематизирано научно знание професор Георги Манолов в своята последна монография „Власт и привилегии в политическата история (ХХХ в. пр.н.е. – ХХI в. н.е.)“. Авторът основателно е разделил своето изложение в три относително самостоятелни, но логично свързани тома. В първия са изяснени основните теоретико-методологически въпроси, без които трудно могат да се разберат и обяснят появата, съществуването и еволюцията на привилегиите. Напълно резонно като главни двигатели за възникването и налагането на тази реалност в човешката цивилизация са определени политиката, властта и политическите елити. Професор Манолов прави първата и единствена засега цялостна научна класификация на политическите привилегии. Те са групирани в единадесет водещи направления. Като главни делителни признаци са възприети особеностите на историческата епоха, формата на държавното управление, равнището на легитимност и мястото във властовата йерархия на съответните потребители на привилегии. В допълнение са отчетени и начинът на придобиване и използване, както и степента на публичност и равнището на легитимност на привилегиите. Във втория том е представено детайлното изясняване на конкретиката, свързана с привилегиите в човешката политическа цивилизация. В него преобладава съчетаването на историко-хронологическата последователност в изложението на фактите, съпроводено с тяхното аналитичното обобщение. По този начин се открояват конкретиката на условията и формите, в които се проявяват и „вечните“, и „конкретните“ привилегии, през различните епохи от развитието на човешката цивилизация. Авторът е поел ангажимент да изследва цялостно историята на този политически феномен, като основателно тръгва от реалностите в древните родови общества.
Професор Манолов е проучил и систематизирал новия тип привилегии, които възникват в древните държави Месопотамия, Шумер и Акад, Вавилон, Египет, Древна Персия, Китай и Индия. Авторът правилно сочи факта, че привилегиите в древните държави вече са свързани с появата на коренно различен стандарт за живот и възможности за дейност на онези, които са начело на държавата, в сравнение с народа.
Тогава стартира първата законова регламентация на новите придобивки, с които разполагат хората от върховната държавна власт. Тук като класически пример са посочени Законите на Хамурапи. Привилегиите са предимство само и единство за възникналия нов политически елит. По обективен път се поражда онова, което по-късно ще се нарече „политическа класа“. Картината, свързана с привилегиите в древногръцкия свят, е очертана от професор Манолов като, условно казано, трета фаза в цялостната еволюция на политическите привилегии. Съответно професор Манолов е изяснил и конкретизирал обемите на привилегиите, които са били възможни и са използвани при аристократическия, олигархическия и тираническия режим. В Древна Елада успяват за пръв път да приложат като функционираща реалност и политическата демокрация. Професор Манолов с основание прави извода, че и в древногръцките политически системи привилегиите на властимащите не губят своето значение, но имат „по-малка ширина“ поради наличието и на демократичния политически режим. Като четвърта условна фаза професор Георги Манолов е очертал ситуацията в Древния Рим, при която привилегиите отбелязват своята безпрецедентна еволюция, до възможния максимум на абсурдите и е определена като „политически разврат“.
Проф. Манолов изследва какво става с привилегиите на хората около властта през не и по-малко сложна обществена реалност между VI и XVIII в.? За основа на своето изложение той е възприел действителността, съществувала във Византия, във феодалните монархии на Западна Европа и Османската империя. От субективните причини трябва да се отчетат ролята и значението на нововъзникналата християнска църковна организация. Тя проповядва значително по-хуманна идейна доктрина, свързана с братството между хората, необходимостта те да се взаимоподпомагат, като се дава и прошка на сгрешилия. Привилегии обаче започват за пръв път да получават и представителите на източноправославната църква. Нов и много съществен момент от развитието на политиката и властта на Запад обаче е появата и налагането на принципа на „папоцезаризма“. Въпреки наличието на формално човеколюбивата проповед на християнската църква, политическите привилегии са възприети и наложени и от папите, защото те са инструмент за поддържане и на тяхното политическо могъщество. Това е трайна възможност да се господства безконтролно. „Нововъведение“ в историята на европейските политически привилегии, реализирано от султаните през епохата на феодализма, е създаването и функционирането на султанския „харем“. Така върховната власт ще отбележи трайна тенденция на постепенна духовна деградация.
Във Франция от втората половина на XVII в. до 80-те години на ХVIII в. е епохата на френския абсолютизъм, олицетворявана от царуването на Краля Слънце – Луи ХIV. Видните умове на Новото време, като Ш. Монтескьо, Д. Дидро и Ж.-Ж. Русо, разработват качествено новото учение за разделението на властите в държавата. Така че да се даде възможност за реализиране и функциониране на договорната теория. Според нейните творци народът, а не кралят, е върховният суверен (собственик) на властта в държавата. А чрез редовни избори нацията да може да излъчва представителите на върховната законодателна и изпълнителна власт. Те на свой ред в партньорство с независимата съдебна власт да сложат край на кралските и аристократическите привилегии. По този начин да се гарантира възможността свободата на народа да се претвори в демократична политическа реалност.
За да се гарантира за кой ли пореден път „стабилността“ на централната власт в буржоазната държава, панацеята отново и отново е потърсена в привилегиите за хората от властта. Въведен е прословутият „избирателен ценз“. Според него правото да избират и да бъдат избирани имат само граждани, които разполагат с определено материално състояние и високо равнище на културно развитие. Най-големият парадокс на Новото време – жените в Западна Европа през целия ХIХ и първата половина на ХХ в. нямат избирателни права. През 20 век в Европа възникват двата най-ярки образеца на тоталитарната държавна система в Русия и Германия, при които политическите привилегии преживяват своя нов „псевдоренесанс“. Посочва се също, че е налице и уникалната привилегия, при която никой друг, освен Европейския парламент, не може да проверява и оценява легитимността на това безпрецедентно разточителство.
Третият том на настоящото изследване носи подзаглавието „Привилегиите на властта в България (от 1878 г. до сега)“. Третият том на труда е разделен на три основни глави. Всяка има за предмет строго определен период на изследване. Първият е от Освобождението до 1946 г. Втората глава на третия том ни отвежда към привилегиите от втората половина на ХХ в през периода на „социалистическото развитие“ на нацията и държавата. Тогава са въведени и отбелязват своята кулминация „номенклатурните привилегии“, които са дадени на висшите функционери на управляващата монополна партия във властта – БКП.
Последните страници на труда най-неочаквано са посветени на темата за „бъдещето на привилегиите“. За да се открие нова ера на власт без (или поне със съществено ограничаване на привилегии, той смята, че е необходимо да се извърши най-напред преосмисляне на теорията за властта като ценност и на политиците да се дава само за онова, което е техен реален принос при разумното разрешаване на обществените проблеми.
Визитка на проф. д.п.н. Георги Манолов:
Професор Георги Любенов Манолов е роден на 30.XI.1958 г. в София. Придобива висше образование в ПУ „Паисий Хилендарски“. През 1984 г. завършва Факултета за обществени науки в Московския хуманитарен университет. Доктор е по политология в СУ „Климент Охридски“ от 1996 г. и доктор на политическите науки в УНСС от 2009 г. Работи последователно като асистент в ПУ „Паисий Хилендарски“ и като доктор и доцент в ЮЗУ „Неофит Рилски“ (Център за обучение – Пловдив). Понастоящем е президент на Висшето училище по сигурност и икономика – Пловдив, и един от неговите основатели. Чете лекции по политология, политически маркетинг, съвременната държава, избори и избирателни системи и др. Щатен преподавател е в Университета за национално и световно стопанство – София. Почетен професор е на Академичния съвет на Оксфорд (Англия). Член е на Съюза на учените и на Съюза на журналистите в България. Главен редактор е на сп. „Политика и сигурност“ и член на Редколегията на сп. „Социология и икономика“.
Председател е на Програмния съвет на Института за социалнополитически изследвания „Макс Вебер“ – Пловдив, и член на Експертния съвет на Института за стратегии и анализи – София. Има присъдени сертификати за научни постижения и успешно участие в научни конференции и конгреси на Харвардския университет, Парижкия университет, Санктпетербургския държавен университет и др.
Проф. Георги Манолов е автор на 170 научни труда и публикации в страната и в чужбина (САЩ, Канада, Англия, Франция, Германия, Русия, Испания, Австрия, Гърция, Словакия, Турция, Сърбия, Литва и др.), от които осем монографии, шест учебника, четиринадесет студии и др. Работи в областта на теорията на политиката, елитарните политически теории, политическите системи, политическия мениджмънт, политическия маркетинг, съвременната държава, изборите и избирателните системи, предизборните кампании, финансирането на политическите партии и др. По-важни негови трудове са: а) монографии: „Сталинизмът като модел на тоталитарно общество“ (1995 г.); „Възникване и развитие на идеите за елита през древността и Възраждането“ (2000 г.); „Предизборната кампания – теории и практика“ (2001г.); „Българският преход: политически митове и реалности“ (2004 г.); „Политическият имидж – формулата на успеха“ (2005 г.); „Политическият пазар“ – том I и II (2008 г.); „Цената на изборите, или как партиите си купуват властта“ (2009 г.); „Политическият елит – теория, история, лидерство (2012 г.); „Η πολιτική ελίτ – θεωρία, ιστορία, ηγεσία“ (Αθήνα, 2013); „Политическата реклама – между реалността и манипулацията“ (2017 г.); „The political elite. Theory, History, Leadership“ (Berlin, Germany: LAMBERT Academic Publishing, 2019); б) учебници и учебни пособия: „Политология“ (1996, 1998, 2004, 2008 г.); „Политически маркетинг“ (2007, 2009 г.); „Държавата – теории, функции, структура“ (2010, 2014 г.); „Въведение в политическата наука“ (2013 г.); „Увод в политическия маркетинг“ (2015 г.); „Избори и избирателни системи“ (2015 г.); „Политически мениджмънт“ (2016 г.); „Политологически студии“ (2018 г.); „Съвременни политически системи“ (2019 г.) и др.